Брой части: 35
Височина на фигурата на войник: 2.4 cm
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За френската артилерия
Жан-Батист Вакет дьо Грибовал е френски артилерийски офицер, който разработва многобройни подобрения в различни сфери на военното дело. В младежките си години изпъква с познанията си в сферата на естествените науки и математиката. През 1732 г. постъпва във френската кралска артилерия. Като неин възпитаник, Грибовал служи в пруската, а по-късно и австрийската армия, където се запознава детайлно с организацията на австрийската артилерия, която по това време е най-добре напредналата в света. Именно там дьо Грибовал създава основите на нова артилерийска система, която по-късно въвежда в действие във френските войски.
По време на Седемгодишната война (1756-1763 г), през септември и октомври 1762 година, служейки в австрийската армия, Грибовал командва артилерийски полк, обграден от прусите в крепостта Швайдниц в Силезия (област, разположена на територията на днешни Полша, Германия и Чехия). По време на отбраната на крепостта, загубите на пруските войски надвишават седемкратно загубите на австрийците и Швайдниц капитулира единствено заради пълното изчерпване на боеприпасите си. Действията на артилерията от Швайдниц влизат в тогавашните учебници по военно и артилерийско дело като образец за ефективни отбранителни действия.
Години по-късно, вече в позицията си на артилерийски офицер от френската армия, Грибовал успешно пренася системата от Швайдниц в полза на родната му войска. Оръдейната тактика и организация се оказва дотолкова съвършена, че тя просъществува в този си вид почти без именение до 1827 г.
По време на Отечествената война от 1812 г., Наполеон, чиято военна кариера започва именно в артилерията, на свой ред усъвършенства тактиката на Грибовал, за да използва това техническо превъзходство в максимална степен. По този начин, на база познанията и постигнатото от Грибовал и с леки подобрения, превръща френската артилерия в една от най-добрите в Европа в началото на XIX век.
По време на Седемгодишната война (1756-1763 г), през септември и октомври 1762 година, служейки в австрийската армия, Грибовал командва артилерийски полк, обграден от прусите в крепостта Швайдниц в Силезия (област, разположена на територията на днешни Полша, Германия и Чехия). По време на отбраната на крепостта, загубите на пруските войски надвишават седемкратно загубите на австрийците и Швайдниц капитулира единствено заради пълното изчерпване на боеприпасите си. Действията на артилерията от Швайдниц влизат в тогавашните учебници по военно и артилерийско дело като образец за ефективни отбранителни действия.
Години по-късно, вече в позицията си на артилерийски офицер от френската армия, Грибовал успешно пренася системата от Швайдниц в полза на родната му войска. Оръдейната тактика и организация се оказва дотолкова съвършена, че тя просъществува в този си вид почти без именение до 1827 г.
По време на Отечествената война от 1812 г., Наполеон, чиято военна кариера започва именно в артилерията, на свой ред усъвършенства тактиката на Грибовал, за да използва това техническо превъзходство в максимална степен. По този начин, на база познанията и постигнатото от Грибовал и с леки подобрения, превръща френската артилерия в една от най-добрите в Европа в началото на XIX век.