Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
Класическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд забърква Мейвис Дориъл Хей в "Смърт край реката". Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс , Мейвис Дориъл Хей жъне успех още с първия си роман "Убийство в метрото", публикуван през 1934 г. Година по-късно излиза "Смърт край реката", който затвърждава класата ѝ и се радва на още по-голям интерес. В мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж "Персефона" се събират край реката, за да основат свое тайно ... |
|
Вдъхновен от съдбата на една драматична актриса и скритата романтика на София. ... Замесен с късчета история и пълни чаши въображение, "Афиши в огледалото" е история за София преди 100 години и София днес, за магията на театъра и малките вълшебства в ежедневието. Роман, който умело пренася в света на една актриса, която не заслужава да бъде забравена, и на една пианистка, която трябва да си спомни, за да продължи напред. Три години - това е периодът от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси, обхванат в "Афиши в огледалото". Три години от началото на XX век, в ... |
|
Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |
|
Пътешествениците обикновено се отправят към далечни земи. За разлика от тях Карл-Маркус Гаус тръгва... из стаята си. Но като истински пътешественик открива в нея това, което другите намират на хилядие километри от дома си. Гаус не катери планини, не пресича океани, той изминава дългия път от първото до второто чекмедже на писалището си, разглежда картините по стените на хола, книгите в библиотеката, чашите в колекцията си... И открива света такъв, какъвто би го видял всеки авантюристично пътуващ изследовател - шарен, разнообразен, бъкащ от историите на различни народи и хора, изпълнен с омразата и любовта на ... |
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
През декември 1944 година в Лондон се провежда събрание на Вегетарианското общество, на което членовете му решили да изключат от диетата си и млечните продукти. Новата диета естествено трябвало да има и ново име. То било дадено от Доналд Уотсън, който комбинирал първата и последната сричка на думата "vegeterian" - "veg-an". От 1960 г. веганството става популярно не само сред вегетарианците, но все повече го приемат и хора, консумиращи месо и продукти от животински произход. Причините веганството да се разпространява така лавинообразно са на първо място здравословни. Много голяма част от човечеството ... |
|
Термочашата на "Thermos" е изработена от стомана, с вакуумна изолация, което осигурява максимално дълго запазване на температурата. Изолационните ѝ качества поддържат напитките топли до 5 часа или студени до 9 часа. Подходяща е за използване в ежедневието или по време на път. Характеристики: материал - стомана изолационни качества: студено - до 9 часа топло - до 5 часа вместимост - 470 ml размери: височина - 20 cm диаметър в основата - ∅ 6.5 cm диаметър в най-широката част - ∅ 8 cm тегло - 365 g ... |
|
Помагат ли четири чаши вода при раздяла? Как живее този, който има да взема? Дали се променя човек, когато лети или стане невидим? Коя е най-срамната дума? Какво можеш да разбереш за себе си, докато купуваш портокали? Кога ще върнат усмивката на Кольо? Съдби се пресичат, после неусетно се разминават - в големия град или в спомена. Сюжетите в тези кратки разкази събират моменти на скрито щастие или изстрадани рецепти за оцеляване, докато героите се опитват да разберат себе си и другите. Или поне да съчинят приемливо обяснение за живота. Реят се правдиви измислици, а истините са верни само донякъде. Нали животът е вихър от ... |
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
Как да използваме мозъка си? Откъде се взимат сънищата? Къде е тайната на гениалността? Най-новите открития на неврофизиологията и невробиологията ще преобърнат представите ви за работата на нашата нервна система, но и буквално ще ви помогнат да промените живота си. В книгата ще научите: Да отслабнете, без да ставате от дивана? Как да накараме мозъка си да работи за нас? Хапни още един бонбон! Защо мозъкът ни иска да ядем повече сладко? Защо следващия път трябва да си помислите сериозно дали да пийнете още една чашка, та дори да е празник? Защо им е на децата да учат математика, може ли да отгледаме гений и какво ... |