Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
Премахването на плаката и остатъци от храна между зъбите е от голямо значение за поддържане на добра орална хигиена. Специалистите на Nordics предлагат комплект от 8 броя интердентални четки, които да ви помогнат в тази задача. Четири от тях са с диаметър ∅ 0.40 mm и четири с диаметър ∅ 0.45 mm. Те са подходящи за тесните междузъбни пространства, където се събират остатъци от храна, които могат да доведат до проблеми с венците или образуването на кариеси. Четките са изработени са от PLA (полилактична киселина) - вид полимер, получен от възобновяеми източници, който е рециклируем. Така от Nordics избягват ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
Спомени за Вера Мутафчиева. ... "Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева : личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена... Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо... Така, както Божана може." Юрий Дачев ... |
|
|
Мила Ламбовска е завършила психология в СУ "Св. Климент Охридски". Развива консултативна практика в областта на психологичната астрология. Провежда социално-психологически тренинги и консултиране по фирмена култура, изграждане и управление на екипи, лидерство и мотивиране на хората в организациите. В края на 1996 г. Мила Ламбовска под псевдонима Мила Кировац издава "Ода за Гицу-Бацу", книжка с непатетични стихове за любовта и други. През май 2007 г. издателство "Жанет 45" издаде изящното ѝ поетично томче "Лилà". ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
