Пътнически влак с дизелов локомотив - BR 218

Inter City (често съкращавана като IC на разписания и билети) е класификация, към която спадат определени пътнически влакове на дълги разстояния в Европа. Такива влакове, за разлика от регионалните, потеглят основно от големи гари.

Терминът "Inter City" е с английски произход, като представянето му е през 1950-та година, с появата на ежедневния влак с това име, обслужващ линията Лондон - Нотингам. Така този "Inter City" влак спокойно може да претендира за родоначалник на класификацията, която впоследствие често се използва сред други страни по света.

През 1966-та година, британските железници представят като InterCity влакове, машини, обслужващи експресните линии, а през 1986-та година InterCity става официално подразделение на железниците в страната. След приватизацията им, Великобритания официално изважда наименованието от употреба, въпреки че много хора все още наричат по този начин влаковете, извършващи превози на дълги разстояния. Така или иначе марката все още съществува, като Министерството на транспорта на Великобритания твърди, че е нейн притежател.

В Западна Германия, немските железници (Deutsche Bundesbahn) използват за пръв път класификацията InterCity (изписвана като Intercity) през 1968-ма година, обозначавайки специални първокласни услуги на F-Zug (Fernzug) влаковете си (влакове за дълги разстояния). Много от дизеловите машини Class VT 11.5, използвани от мрежата на TEE (Trans Europe Express), са преправени за нуждите на Intercity.

В Швейцария марката "InterCity" заменя "SwissExpress" през 1982-ра година.

Международен вариант на InterCity са EuroCity влаковете, които са представени през май 1987-ма година. EuroCity машините са от висок клас, с вагони с климатици и обикновено са обект на граничен контрол.

Компанията е основана през 1949 г. в Германия. Вълнуващата история започва с искането на съветската военна администрация в Германия да бъдат произведени мини модели на влакове за хората, живеещи в съветската зона на окупация, както и в държавите от Източна Европа. Така е създаден "Piko - експрес", който е представен за първи път на панаира в Лайпциг през 1949 г.

В следващите години "Piko" се развива при условия на промени и трудности. Шансовете за производството на жп модели не са постоянни. Но търсенето е голямо и броят на ентусиастите, които търсят реалистични модели на мини влакове нараства. Производството се разширява в началото на 50-те години, а по-късно производствената база е преместена от Кемниц до Зонеберг. "Piko" не спира да се разраства и скоро започва да разработва и произвежда модели на исторически локомотиви като E44, BR 23, а по-късно и на BR 95.

Днес седалището на компанията все още се намира в Зонеберг, като "Piko" вече има и още един производствен център в Шанхай, Китай.
С над 60 години история, "Piko" остава компания, която обединява с една обща страст представителите от различни поколения и професии, живеещи в най-различни части от света.