Георги Германов е един от най-ярките странджански певци, но в репертоара му са застъпени и тракийски,стари градски и песни от други фолклорни области. Богатият репертоар му дава възможност да направи много записи в Радио София и Радио Варна, а в деветте албума, които е издал, наброяват 284 песни. В неговите книги с народни песни, които е отпечатал - “Манде ле чаша сребърна” и ”Песен от душа блика” са включени 317 песни. Словото на музиката на Георги Германов е красиво и изящно. То звучи естествено и достъпно. И в същото време е изразител на истината за времето и хората. Има хубав,характерен глас,който не може да сбъркаш. ... |
|
Учебникът "Гостоприемство в туристическата индустрия" е написан съгласно учебната програма на МОН. Предназначен е за училищата с професионална насоченост в храненето, хотелиерството и туризма. Като допълнително учебно помагало е подходящ за студенти в колежи и университети по специалности, свързани с организираното хранене и туризма. Подходящ е за учебни центрове, школи и други звена, обучаващи кадри в областта на храненето и туризма. Може да се ползва от изпълнителските кадри и други специалисти в ресторантьорството и хотелиерството. ... |
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
"Традиции и бъдеще" е филмов проект, насочен към запазване и популяризиране на културното и историческо наследство на България и Балканите. Включва всичко, което може да предостави дадено населено място - етнографията, екологията, религията, занаятите, национална кухня и туризма във всичките му форми – традиционен, селски, екстремен, здравен. Тези компоненти, преплетени с автентичния ни фолклор и уникална природа, носят в себе си много красота, оптимизъм и познание. България е благословена с изразени сезони, разнообразие от планини, равнини, чисти езера и море, лечебни извори, историческа памет, съхранена в ... |
|
Това издание - първо по рода си - е израз на преклонението пред артистичното дело на плеяда забележителни български музикални интерпретатори и педагози. Благодарение на тях българското музикално-изпълнителско изкуство е добре познато по целия свят. Разбира се, бе невъзможно всички да се съберат в една книга, дори тя да е в две части. Наложи се мъчителен подбор; за съжаление извън включените в двете части 121 имена останаха немалко равностойни на тях колеги. Не е изключено в бъдеще да се появи продължение на книгата. В първата част на книгата, която държите в ръцете си, са включени изтъкнати представители на гилдиите на ... |