Сборникът от статии и есета под надслов Опуси за Духа и Истината, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима - Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Многоезично издание на български, английски и руски език. ... Сборникът е посветен на шестдесетата годишнина от рождението на проф. дин Сергей Игнатов. Проф. Игнатов е основател на египтологията в България и директор на Българския институт по египтология към Нов български университет, учен с разностранни интереси в областта на египтологията и древната история на Изтока. Сборникът съдържа статии на български, английски и руски, дело на изследователи от областта египтологията, старата история, тракологията и ориенталистиката."Статиите, включени в сборника, са резултат от контактите и творческия път на проф. Сергей ... |
|
"Вселената Йосиф Фаденхехт. Българската правна общественост има нужда днес да ѝ бъде представена тази необятна личност, многообразна Вселена от интелект, чувства, творческа мощ, съпричастност, политически морал, всеотдайност, появила се на този свят преди 150 години. И през половинвековния си съзнателен творчески, професионален живот сътворявала чудеса за тези, които имат очи и сетива да ги видят; за тези, които имат душа и сърце да ги усетят; за тези, които имат мъдростта да я възприемат." Иван Русчев ... |
|
Учебникът е одобрен от МОН. ... "И през тази учебна година ще продължим да изучаваме музика със сърце и любознателен ум. Заедно ще преминем през вековната история на музикалното изкуство, докато пеем и слушаме различна музика. Ще открием мястото и приноса на българските музикални творци от далечното минало до наши дни. Ще се докоснем и до връзката на музикалното изкуство с други науки и изкуства (история, литература, философия, театър, изобразително изкуство и др.). Надяваме се да приемете часовете по музика като възможност да обогатите своето художествено и духовно познание. Нека музиката да бъде ваш спътник в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"По всяка вероятност интересът на Иван Гранитски към мандалата като специализиран мистериален и художествен текст е възбуден от вчитането в трудовете на Карл Густав Юнг. Но не става дума само за конкретния символ мандала, а за цялостната теория на Юнг за архетипите, които се пазят в човешкото съзнание. В поетичния анализ на мандалата, който ни предлага Гранитски, несъмнено ще открием вдъхновение от тази митопоетична теория. Защото като поет той анализира духовната същност на знака на мандалата, привлякла го именно със своята мистична природа. За европееца мандалата е енигма. Преди всичко, защото той е възпитан в ... |
|
"Архаичният човек изгражда личната си идентичност въз основа на системата на социалните статуси, т. е. в рамките на социалната група, към която принадлежи по рождение. Дори когато епическият герой става цар, се оказва, че той е подхвърлено дете с царски произход. Аристократът демонстрира социалната си позиция чрез предметни и поведенчески знаци, добре познати и лесно дешифрирани от обществото. В архаичния социум богатството винаги е свързано с генеалогията, нещо повече – то зависи от нея. И това богатство служи не като капитал, а като предметен знак на славата. Славата, най-важната духовна категория на героичното ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |