Нурдане живее в затънтено турско селце. От шестгодишна е с парализирани крака, но пък има златни ръце и притежава рядката дарба да тъче невероятни килими. Славата и се носи из цялата страна. За всяка булка е изключителен късмет да притежава в чеиза и е обречена да остане девица. Животът и се променя, когато в селото пристига лекар и се заема да я излекува. Негов съперник за красивата тъкачка е млад антрополог, дошъл да търси свидетелства за древната фригийска богиня Кибела. Ще загуби ли дарбата си Нурдане или е под закрилата на богинята? ... |
|
|
Българска литература от Освобождението до Първата световна война е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират ... |
|
|
"Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на XX в. В нея няма прегледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява подстъп към история на българската драма - ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно. В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват ... |
|
|
Завладяващ разказ за любовта и магията на храната. Да си Пир-и Леззет е рядък талант. Само двама, може би трима се раждат с тази дарба на всеки няколко века. Носещият титлата е кулинарен гений - той владее ароматите и вкусовете и умее да ги използва, за да влияе на сърцата, умовете и здравето на онези, които опитват неговите творения. Именно един Пир-и Леззет е главният герой на този роман. Оцелял в едно от най-кървавите кланета в историята на двореца, той е още само дете, когато съдбата го среща с майстор, който разпознава дарбата му. Изобилстващ от чар и интриги, "Падишахът на подправките" е вкусно и ... |
|
|
"След успеха на Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа - част 1, минаха няколко години и се понасъбраха още доста интересни текстове, които си заслужават усилията и аудиторията, за да бъдат издадени в книга. Това са текстове за нещата от живота и за ситуации, които се случват на всеки от нас. Връзки, любов, секс, раздели, какво да очакваме от себе си и от този до нас, какво ни разочарова, какво ни очарова, какво ни спъва да бъдем себе си. Тези текстове провокират разговори, което е хубаво, защото най-често имаме нужда точно от разговори, с които да откриваме кои сме ние и кои са хората около нас. Като човек, ... |
|
|
За напреднали. Тракийският орфизъм е жив и днес. Произходът Му е от Вечността за Вечността. Като живи инструменти на Премъдростта, древните жреци на Орфческото Изкуство въплъщават световете на сакралното и възвишеното, като съучастници във Вечното Домостроителство. Съзерцатели и Пазители на Свещеното Слово, Орфическите творци сакрализират и култивират човешкото битие, чрез Думите на Сила изцеляват природата и социума, владеят над стихиите и злободневието. Чрез Изкуството им пред очите ни изплува от морето на забравата Тракийската Атлантида, населявана от Музите на Древните Мистерии. В тях Творецът и публиката участват ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
