Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
|
Ива Йосифова Венкова е родена на 16.10.1980 г. Завършва специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" с магистърска степен и магистратура по международни изследвания и европеистика към Европейския институт I.E.H.E.I. в Ница. През 2007-2008 г. специализира в Токийския университет, Факултет за юридически и политически науки. През 2013 г. придобива степен доктор по научна специалност „Нова и най-нова обща история” в Историческия факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Владее английски, японски, френски и немски език. Преводач от японски език на антология " ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
Да живее България! ... България - "Свидетел - очевидец на страшните ѝ борби, на големите ѝ страдания, на безкрайната ѝ слава, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ! Обичал бих България за страданията ѝ вековни, за миналото ѝ славно и тъжно, обичал я бих за надеждите ѝ и за вярата ѝ в светло бъдеще и за борбите, чрез които то ще се постигне. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
"Книгата Дръвче зад прозореца се състои от две части, обединени от една идея, като между тях стои времето. Те са излизали в отделни книги през различни периоди, но свързани в диптих, предлагат една нова концепция, една завършена картина, чието послание е свързано с приемствеността на живота, с израстването на човека, със смисъла да се предадат знанията на новото поколение." Милка Стоянова "Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
