Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
На Балканите сме така - винаги има някакъв "план", "заговор", "сценарий". Завладяването на Константинопол също е План, който главните герои се опитват да разплетат, защото от това зависи животът им - сегашният им живот. Разследването на Плана ги принуждава да разглобят европейската история на малки парченца, а при сглобяването се оказва, че в тази (и във всяка друга) история може да се е случило всичко. И всичко може да е истина... За романа си "Фото "Стоянович"", в който беше разглобила българската история Евгения Иванова получи наградата "Роман на годината" ... |
|
|
Русия. Документи и свидетелства."Огняна Иванова е създала неповторима, изключително оригинална книга, защото подобна не съществува. Нито в Русия, ноти в света извън нея. За сега я има само на български, което я прави повече от уникална. За да се случи подобно документално четиво, от което ще настръхнете от ужас и потресение, О. Иванова с години е издирвала материалите за тематичния си том. През погледа ѝ са преминали поне стотина сборника с архив, спомени, дневници, кореспонденции, вестникарски публикации, публични изявления, отворени писма, конгресни речи и прочие свидетелства за епохата, за която разказват. ... |
|
|
В бунтовните времената на османското робство, в сложния процес за изграждане на национално самосъзнание и в трудния градеж на следосвобожденска България, неизменно изпъкват образите на неколцина забележителни жени, които с несломимия си дух и пламенна всеотдайност посвещават живота и делото си на Отечеството. Те са истински героини, които проправят свой път между традиционното и модерното, между ориенталските нрави и европейското мислене. Ярките им фигури оставят трайна следа в регионалния и световния поход на жените към себедоказване и равноправие. Тази книга представя родолюбивите дела на 100 изключителни българки - ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
"Вървим по горска пътека с приятеля и колега Марин. Стъпките на 130-килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат. Тръгнали сме от ранна утрин, а сега наближава два след обяд, но все още сме далече от хижата. Темите на разговора ни се сменят често - прескачаме от гъби на жени, от политика на спорт, от варене на ракия до промените на климата... Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква: – Ей, ама както съм огладнял, ако ми падне, ще изям цяло прасе, може и диво. Засмивам се. – Марине, като ти знам възможностите, вярвам, че можеш да изядеш цяла кокошка, заек, хайде пуйка, ама чак цяло прасе, не вярвам. ... |
|
|
"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за ... |
|
|
"Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък - светла и пречистена, като розово слънце." Иван Христов "Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с ... |
|
|
Не бяха и предполагали, че тя - докторът на науките Соня Григорова, ще остане на улицата. Беше познато и уважавано име, ценен автор и респектиращ събеседник в телевизии и радиа. Много политици от опозицията и от управляващите я бяха търсели и бяха получавали от нея експертно мнение. И може би именно заради това се страхуваха от нея - че е експерт, който винаги ще остане лоялен, но политически необвързан. А само уважаващите себе си ръководители ценят самостоятелно мислещите експерти. До мен спеше майката на децата ми, те ме чакаха заедно с родителите ми. А аз трябваше да избирам между тях и собствената си съвест. В крайна ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
