Малък публичен дневник (2015-2018). ... Недялко Недялков е български журналист и публицист. Кариерата му съвпада с превратностите на т.нар. демократичен преход след 1989 г. Работи в "Черноморски фар", "Демокрация", "168 часа", "Труд". Основател и издател на вестниците "Уикенд", "България Днес", "Ретро". ... |
|
|
Обучена медицинска сестра (голяма рядкост за средата на деветнайсети век) е изпратена в провинциална Ирландия да осъществи двуседмично денонощно наблюдение над единайсетгодишно силно набожно момиче, за което се твърди, че не е поемало храна от почти пет месеца. Чудо или измама се крият в основата на тази история, шумно подета от вестниците и предизвикала ожесточени спорове сред научните кръгове? Каква страшна тайна е накарала това будно и чистосърдечно дете завинаги да откаже да се храни? С присъщия си уникален стил Ема Донахю ("Стая") майсторски пресъздава мрачната атмосфера на забутано селце, обзето от ... |
|
|
Това е история, в която привидно нищо не се случва: трима души в Ерусалим обитават обща порутена къща – прекъснал следването си студент революционер, разочарована от мъжете привлекателна вдовица и прикован на легло учител по история. Но в къщата живеят и призраци – на Юда, на Исус, на починалия съпруг, на низвергнатия баща, на предадения син. Това е история за любовта – за невъзможната любов, за силата на любовта, за предателството на любовта и за любовта, която променя дори онези, които отказват да се променят. История от зимата на 1959 година, в която има заблуди и страст, несподелена любов и един религиозен въпрос, ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
|
Експресно издание. Цялата истина: Комсомол, държавна сигурност, БКП, офшорки, бизнес кръгове, зависимости. ... Американският писател Уилям Бъроуз навремето беше писал, че Ричард Никсън е политик с морал на частен детектив. Това някога в щатите се приемаше за силен изказ, който целеше да обърне внимание към границите, прекрачени от бившия американски президент. На фона на всекидневното прекрачване на всевъзможни граници от българските политици, подобен изказ би бил престъпно беззъб и мекушав. Направо ще им вдигне рейтинга. Перифразата, за да хване дикиш по тези земи, би трябвало да изглежда например така: " ... |
|
|
Аюрведа е древна наука за живота, здравето и дълголетието. Според нея тялото е само приемник на душата в материалния свят и ако се грижим за него, помагаме на душата по пътя ѝ към съвършенството. Живият свят е създаден от огън, вода, въздух, земя и етер и у всекиго комбинацията от тях е уникална. Преобладаващият елемент определя и основния тип на човека и именно с него трябва да съобразяваме начина си на живот. Нарушенията в баланса на елементите са причината за болестите и затова съветите на аюрведа не са просто предписания как да се храним и какъв режим да спазваме, а универсално приложима мъдрост във всяка сфера ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Чисто нов литературен глас повежда читателите надълбоко в разтърсения, объркан ум на една млада жена. Уики Уан преплита умело елегантността на науката, жертвите в името на любовта и семейството и тревогите, които съпътстват опитите ни да намерим мястото си в света. На третата година от докторантурата си, тя открива, че любовта ѝ към химията е била по-скоро хипотеза, отколкото реалност. Отчаяна е от постоянните напомняния, че проучванията ѝ се провалят. Всички около нея ѝ го повтарят непрекъснато – колегите ѝ, наставникът ѝ и най-вече, нейните китайски родители, които винаги са очаквали от ... |
