Книга с римувана весела приказка, с изненади и вълшебни капачета. Над старата дъбова гора се сипят рояци снежинки и катеричката хуква да прави снежен човек. Той трябва да си има всичко - шапка, шал, морков за нос... Дали катеричката ще намери нещата, които ѝ трябват, за да направи своя чуден Снежко? Повдигнате капачетата, за да разберете. Книгата е част от поредицата "Приказките на Стария дъб" на издателство "Фют". Художник: Алекс Шефлер. ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски , да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
|
|
Всяка от книгите в поредицата "Златна броеница" съдържа няколко от най-хубавите български народни приказки, разказани увлекателно, на разбираем за съвременните деца език, който същевременно съхранява магията и мъдростта на българския вълшебен свят. Великолепните илюстрации и оформление въвеждат децата в традициите на българската култура. С едрия си шрифт и подходящо оформление книгите са подходящи и за децата, които току-що са се научили да четат. ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
|
|
Василий Казимировски е творчески псевдоним на пловдивския журналист Красимир Кривчев. Както и в предишните си пет книги, та и в тази той се изявява като ярка и значима лирическа индивидуалност. Самобитен като световъзприемане, неповторим като светоразбиране, оригинален като поетическо мислене, той има едно послание към своите читатели: всеки да погледне навътре в самия себе си - като себевглеждане, като себепознание, като нравствено и естетическо самовъзпитание. ... |
|
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
|
Как да бъдем себе си в свят, който обезличава? ... Над средното ниво ли сте? Детето ви отличник ли е? Интроверти или екстроверти са важите служители? Всеки ден ни сравняват с някакви средни стойности и ни оценяват в зависимост от това доколко се доближаваме или отклоняваме от тях. Предположението, че можем да установим потенциала на човек, сравнявайки го със средните стойности, е така дълбоко вкоренен, че дори не се поставя под въпрос. Тод Роуз обаче твърди, при това научно обосновано, че подобно оценяване е крайно погрешно. Няма такова нещо като средностатистически човек. Вие не сте такива; децата и служителите ви също ... |
|
|
Интелектуалният живот като призвание на християнина. От автора на "Вселената до нас". ... В книгата се разглеждат следните въпроси: какво означава интелектуалец? как да се научим да мислим преди да действаме? какво значи да обичаме Бога и с ума си? Редно ли е християните да се стремят да станат интелектуалци? Възможно ли е интелектуалният живот действително да бъде призвание за някои, ако не и за всички християни? Със своя гъвкав и оригинален ум Джеймс Сайър поставя тези въпроси и предлага на читателите си едно удивително проникновено разбиране за това, как да мислим ползотворно за слава на Бога и ... |
|
|
Как и защо микроорганизмите в нашето тяло управляват здравето ни? Човешкият организъм не е само плът и кръв, мускули и кости, мозък и кожа. Нашите човешки клетки, макар и далеч по-големи по обем и тегло, на брой са 10 пъти по-малко от микроорганизмите, които живеят в нас и навсякъде по нас. На върха на един от пръстите ни има толкова, колкото е цялото население на Великобритания. Тези 100 трилиона миркоби, предимно бактерии, вируси, гъбички, археи и протозои, образуват телесната ни микрофлора или нашата микробиота. Общо микроорганизмите, обитаващи човеш-кото тяло, съдържат 4,4 милиона гени и представляват колективният ... |
