Съставител: Елена Кръстева . ... Конопида със сирене, Спаранги Louis XV или Омелета с домати са само част от над 400 ястия от българската кухня през XIX век, чиито рецепти ще откриете в тази книга. Съветите са взети от страниците на нашата преса след Освобождението и се публикуват за първи път оттогава. Те не само показват какво е влизало в стомаха на строителите на съвременна България, но и какви са били техният бит и език и как са се променили след това."Разгърнах тази книга с любопитство, а я затворих с усещането за изпитано удоволствие. Вие, читателите, ще се почувствате като кулинарни археолози, които ровят в ... |
|
|
По наредба 33 на МТИТС. ... Характеристики: Формат: А5; Вид: блок; Обем: 100 листа; Хартия: вестникарска, нехимизирана; За лек и товарен автомобил. ... |
|
|
Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
|
Блокът с черни листове от Marabu е подходящ за рисуване с всички покривни акрилни бои , маркери и контури. Хартията е изработена от 100% целулоза, без киселинна и карбон. Тя е плътна, с фина матова, неплъзгаща се повърхност, позволяваща леко и лесно рисуване. Изцяло биоразградима и рециклируема. Черно оцветената хартия е особено ефективна с бели, неонови или блестящи цветове. Характеристики: брой листове: 20 цвят на хартията: черен употреба: с акрилни бои, маркери и контури вид: подлепен корица: мека ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова , повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Носител на Нобел за литература. ... Малкият Когито е нагазил до гърдите в придошлата река и гледа как мътните води отнасят лодката, в която е баща му. Десетилетия по-късно момчето вече е прочут писател и се завръща от Токио в родното си село. Там се надява да открие истината за смъртта на баща си в края на Втората световна война и да напише книгата на живота си. Как да се справи с демоните на историята - лична, национална и световна? Както в повечето си романи, и в многопластовия "Смърт във вода" Нобеловият лауреат Кендзабуро Ое включва биографични елементи и увлича читателя в загадките и очарованието на ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
Игор Петрович, уволнен от "органите" поради непригодност, получава служба в спокоен Отдел, който се намира в сградата на старо котелно в индустриалната зона. Колегите му са все бивши, провинили се кадри на ФСБ. Или поне така изглежда на пръв поглед - че "Отдел" е история за живота на съвременните "бивши", отхвърлени от системата. Постепенно осъзнаваме, че работата им е да ликвидират съвсем обикновени на вид хора. Нито един от отдела не знае защо. Това е роман за машината на терора, която винаги сме си представяли като нещо външно, страховито и непобедимо, но чиито зъбчати колелца може би се ... |
|
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл . Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
|
Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони..."Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
