Кратко издание. ... Джон Качопо и Лора Фребърг представят психологията като интегративно поле по два начина. Първо, учебникът отразява полагащото се на психологията място като централна наука, която синтезира изследванията в редица други области. Второ, психологията се представя като единна наука, която се стреми към пълно разбиране на човешката психика, а не като слабо свързан набор от автономни подобласти. Днес психологията бързо върви към своята зрялост като интегративна, многодисциплинарна област; този въвеждащ текст предлага възможността "цялата" психология да се въведе в един курс. "Науката може да е ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
Сефарадската жива памет."От края на Средните векове в големите балкански градове на Османската империя са живели общности, говорещи езика на Сервантес (староиспански). Това са били голяма група евреи-сефаради, прокудени от Испания след Инквизицията през 1492 г. В техния фолклор читателят ще открие чудния изказ на джудео-еспаньол. Обиквах го, влюбих се в силата и красотата на мъдростта, в начина, по който ме кара да мисля, да възприемам света. С наслада слушах и четях малките разкази, наречени еврейски - ясни и самокритични. Какъв е фолклорът на евреите? Той не е само съвкупност от устното народно творчество, а ... |
|
"Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука." Алберт Айнщайн ... Богомил Герасимов призовава всеки, който вземе тази книга в ръцете си, да прочете няколко пъти отпечатаната на корицата мисъл на великия Айнщайн и да я свърже с продължението ѝ: "Онзи, на когото това чувство е чуждо, който не може да се възхищава и да изпада в благоговение, все едно, че е мъртъв, очите му са затворени". Със своите книги, включително и с "Капки в морето", авторът се стреми да отваря затворени очи, да споделя очарованието си от ... |
|
Когато вече смяташ, че няма накъде, ще блесне светлинката, незнайно откъде! ... Как изглеждат нещата? Решил сте да си теглите куршума, защото всичко ви е дошло до гуша? Не знаете как ще си платите сметките или как ще погасите дълговете, как да си поемете въздух? Или бракът ви е разрушен, приятелят е починал, детето е тежко болно, а тежка катастрофа е променила живота ви така, че вече не виждате смисъл в нищо? Изгубил сте уважение, някой ви е очернил, измамил или малтретирал? Поради подобни тежки и травматични преживявания човек естествено може да се разколебае и да изгуби вяра във всичко - в себе си, в качествата си, в ... |
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов , Мопасан , Бунин , Шърууд Андерсън, О'Хенри , Хемингуей ... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
Едва ли има човек, който да не знае, че с думите "Лазаре, стани!" Исус Христос е възкресил мъртвия Лазар. Тези думи, според вярващите, са едно от основните доказателства за всемогъщата сила на Божието Слово, а и на Словото въобще. Още в 1-ва глава от Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога". За тълкуването на тези думи са изписани стотици хиляди страници и е излято тонове мастило. Надскачайки суеверието и хилядите заблуди, днес можем да твърдим, че Словото е творческа сила, която както създава дух и материя, така и ги разрушава. Неслучайно милиони години Човекът не ... |
|
Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |