"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
Тя не може да види убиеца, но той е точно пред очите ѝ. Наоми Хана е сляпа по рождение. Изоставена от дете, животът ѝ е пълен с мрак и отчаяние. В малкия град, където е отраснала, времето сякаш е спряло, а хората още разнообразяват скуката, като предъвкват догадки и версии около неразгаданото убийство на млада жена отпреди десетилетие. Докато градчето не е разтърсено от ново убийство. Нова жертва. И единственият свидетел на престъплението е сляпата Наоми. За всички изглежда абсурдно тъкмо тя да разпознае убиеца. Ясно е, че няма как такъв свидетел да предостави ценни данни за разследването. Ала дали и килърът ... |
|
В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, ... |
|
Истинската история на българския феномен с най-силния енергия! В книгата са включени: предсказания рецепти невероятни истории - пациентите проговарят как Вера ги е спасила ... |
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
С илюстрации на Алисън Колпойс. ... Понякога е трудно да си смел. Понякога просто не си готов... Понякога усещаш онова чувство... Алфи не е сигурен, че ще се справи с ролята на Капитан Морска звезда в училищното празненство. Затова майка му го води на специално място – градския аквариум, побрал цялото тайнство на водното царство. Там момчето разбира, че за всекиго има място, дори и за най-срамежливите. ... |
|
Станли Илнатс винаги е на неподходящото място в неподходящото време. Така попада в лагера за малолетни правонарушители „Зеленото езеро”. В този лагер насред пустинята всъщност няма никакво езеро. Имало е, но преди повече от сто години. Сега от него е останало само сухото, равно дъно, в което Станли и другите лагерници неуморно копаят дупки. Дали наистина каляват характера си, или всъщност търсят нещо под зоркото око на Директорката? Изпълнен с шантави образи, мъдър и забавен, „Съкровището от Зеленото езеро” е роман за приятелството, което не се бои дори от смъртоносния жълтопетнист гущер, за любовта и смъртта на най- ... |
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |
|
"Принцеса съм била!" От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. "Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса - от корона. Или..."– Венцеса! - подсказа майка ѝ от мрака в стаята. – Точно така, венцеса от венец! Майка ѝ се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля. Нещо не беше както трябва - не само в майка ѝ, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се ... |
|
В тази богато илюстрирана книга ще намерите истинска съкровищница на националната ни памет, ще откриете както известни, така и изключително редки фотографии и гравюри - неподправени свидетелства за героизма на борците за национално освобождение и великите победи на българската армия, за най-вълнуващите епизоди от политическата, стопанската и дипломатическата ни история, за града и селото, за социалното разслоение на българското общество, за интелигенцията и за нравствените норми на предците ни. В книгата ще видите: повече от 700 уникални фотографии и гравюри; най-драматичните страници от българската история; най- ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Фридрих I Барбароса 1122 - 1190 - ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Сюлейман I, наричан още от ... |