"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
Второ допълнено издание. ... Настоящото издание е с авторски превод от древноегипетски език, транслитерация и коментари на доц. Теодор Леков . В това юбилейно издание на книгата са включени илюстрации на винетките към съответните заклинания: цветни изображения от множество папируси от периода на епохата на Новото царство до Третия преходен период. Където изданието позволява, е приложено и изображение на съответния йероглифен текст. Това дава възможност за по-добро онагледяване на преведения йероглифен текст в оригиналния му изписан върху папирус вид. Книга на мъртвите е за древните египтяни онова, което е за ... |
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
В седми том са отпечатани трагикомедиите: "Троил и Кресида", "Добрият край оправя всичко", "Мяра за мяра". Съчиненията са в превод на Валери Петров . ... |
|
Този том съдържа част от публицистичното и есеистичното творчество на Любомир Левчев . Завладяващите размишления на поета са пронизани от духа на орфизма, питагорейството и Платоновата космогония, която цял живот неудържимо привличаше автора на Бавен марш, Самосън и Островът и всичко останало . Книгата е част от поредицата Съчинения в 9 тома на издателство Захарий Стоянов . ... |
|
България през Прехода. Калин е един от многото младежи спортисти, които се забъркват в престъпния свят. Той обаче е много по-умен от другите и бързо се издига до силов бос. Въпреки че в душата си е добър, Калин прави поредица от лоши избори, които имат своите последствия. Изпитанията на живота се изправят пред него като въпроси, на които трябва да потърси отговорите в себе си. Може ли лошото момче да обича? Може ли да промени пътя си? Способен ли е да приеме достойно наказанието си? Как иска да живее? А през цялото време над него сякаш бди тайнствена сила, пазеща го от фаталния край. Отново роден е действителната ... |
|
През вековете учениците по пътя на Кабала винаги са се стремели към постигане на мистична опитност чрез Сефирот и Пътищата по Дървото на Живота с помощта на древните мистични и магически практики на това учение. По тази причина един от най-великите кабалисти на нашето съвремие, Рави Арая Каплан, превежда Сефер Йецира, най-старият и най-мистериозен от всички известни кабалистични текстове, за да осветли неговите дълбоки теоритични, медитативни и магически аспекти. Този мистичен текст дава тълкуване на динамиката на явленията и феномените в духовната област, световете на Сефирот, същността на душите и ангелите. Когато се ... |
|
Средновековната история на България е написана от делата на българските владетели. Тази книга разказва увлекателно за победите и пораженията при управлението на 47 ханове и царе от Първото и Второто българско царство. Те превърнали България в една от най-могъщите държави в Европа. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Точно 200 години след написването на Паисиевата история, през 1962 година, Димитър Талев издава романа си "Хилендарският монах". Преди и след това са написани четирилогията, започваща с "Железният светилник", романът-летопис "Самуил, цар български", редица романи, повести, много разкази, също безброй пламенни статии. Големият писател Емилиян Станев го нарече "Последният възрожденец". Здравко Дафинов, литературен историк и критик, издаде книгата "Последният ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Ала Гоце Делчев не беше само разпален словоборец или безплоден, заплетен в мислите си мъдрец. Той стоеше здраво на земята, имаше верен поглед за живота и не странеше от него. Макар и да четеше безразборно, каквото му попадне, а това тласкаше мисълта му по всевъзможни и противоположни посоки, в неговия ум бързо се оформи доста строен мироглед. Той още в кукуш виждаше и знаеше как живеят еднокръвните му братя под тираничната турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички краища на Македония, ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |