"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг , един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Двуезично издание на български и полски език. ... Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети - Яцек Денел и Мачей Вожняк. В антологията "Любов не е думата" (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали ... |
|
|
Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в ... |
|
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
|
Субективна трагедия. ... Фернандо Песоа (1888 - 1935) е най-бележитият португалски модерен поет. Приживе той публикува само три книги, две от които са тънки и малко познати сборници на английски. Чак след смъртта му бива открито огромното му литературно наследство - над 25000 страници на португалски, английски и френски. Особено силен интерес обаче буди неговата незавършена драматическа поема или субективна трагедия, озаглавена Първи Фауст, която той пише от 1908 до 1933 г., издадена за първи път 1952 г. Фрагментите са номерирани и организирани около четири тематични ядра, а не според замисъла на Песоа - в пет действия, ... |
|
|
Поетът, чиито сетива са толкова чувствителни, че реагират и най-лекото разместване на молекулите в прегръщащия го свят, открива музика дори в мислите, дори в тишината... Такъв поет е Иван Росенски – усещащ мелодията във всичко, обличащ ѝ думи римувани, за да потече, като „Нещо пеещо“, уловено в книга. В поетичния калейдоскоп на тези 48 страници има събрани кратки поетични мисли за десетки малки и големи мигове от живота. "Снегът се стопи, всичко се раззелени и косът свирна. Пролет гората си хвърля чернилото върху хората. След копривата, щир, лапад и лобода се яде през май." Из "Нещо пеещо" ... |
|
|
Обещана отдавна и дълго чакана, "Лириликон" вече е факт. Вярна на оригиналността на автора си Валери Иванов , книгата е животът му, облечен в думи, и душата му, благословена от музата. Новите стихове на твореца са дръзко огледало на съвремието, остър бич за неправдата, а същевременно и нежна до болезненост откровеност, мъжко обричане и духовно прераждане. "Лириликон" е книга със стихотворения и поеми, разделена в 4 цикъла. Новият литературен труд на Валери Иванов е създаден със съдействието на Община Пазарджик и Съюза на българските писатели. Редактори са акад. Благовеста Касабова и д. ф. н. Боян ... |
|
|
Вече почти четири десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група "Бу-Ба-Бу" /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева , Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш , Едвард Коцбек, Рилке , Тагор , ... |
|
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
