Mig-21, по кодификацията на НАТО “Fishbed”, е съветски многоцелеви изтребител, разработен от конструкторското бюро Микоян-Гуревич в средата на 50-те години. Той става най-разпространения свръхзвуков самолет в света, популярен в страната си под името „балайка”, заради специфичната форма на крилата. Военният самолет е пуснат серийно в СССР (1959-1986 г.), Чехословакия, Индия и Китай и играе важна роля в много въоръжени конфликти. МиГ-21 се явява първият съветски реактивен изтребител от второ поколение, който използва ракети като основно въоръжение. Тягата на двигателя на първия МиГ-21 била по-малка от тази на двата реактивни двигателя на МиГ-19, но благодарение на изменението в конструкцията на самолета, скоростта му била повишена с повече от 700 km/h. Първата модификация (МиГ-21Ф), както и МиГ-19, били въоръжени основно с 2 бр. 30-mm картечници. Следващите модификации (започващи с МиГ-21П) били лишени от пушечно въоръжение и можели да носят само две ракети „въздух-въздух” Р-3С, явяваща се копие на американските AIM-9 Sidewinder - с топлинно насочване. Опитът и времето показали, че това оръжие е крайно недостатъчно и на следващите модификации, като се започнало с МиГ-21Ф, освен ракетите имало и картечници. МиГ-21 бил лек, маневрен, за сметка на авиониката и запаса от топлина, което му помогнало сериозно в борбата с американския F-4 „Фантом” II по време на Войната във Виетнам. Ракетите „Sidewinder” все още били несъвършени и на съветския изтребител не представлявало трудност да извърши маневра, за да ги излъже. Изходът от тези сражения повлиял върху следващите модификации на изтребителя. Изводите били, че въоръжение само от 2 ракети е твърде недостатъчно и МиГ-2 бил преустроен да носи 4 ракети „въздух-въздух” и 23-mm картечница ГШ-23Л под фюзелажа.
Технически характеристики – екипажът на самолета е от 1 човек, дължината му е 13,46 m, размаха на крилата 7,15 m, а височината му – 4,71 m. Площта на крилата у е 23 m², а максималната летателна маса е 8625 kg. Двигателят е един – ТРДДФ Р-13-300 (по-късно е заменен от Р-25-300). Максималната му скорост при висок полет е 2125 km/h (2 МАХ), а в близост до земята – 1100 km/h (1 МАХ).
По време на Войната във Виетнам и войната в Близкия изток, МиГ-21 се изправил срещу най-добрите противникови самолети – американския F-4 Phantom, F-105D Thunder Chief и израелския Mirage III. В България МиГ-21 е на въоръжение от 1963 до 2000 г., когато са снети от въоръжение последните учебни модификации на МиГ-21.
Сглобяемият модел на МиГ-21, от японската фирма “Tamiya”, е в мащаб 1:100. Частите на комплекта са изключително прецизно изработени от висококачествена пластмаса. Моделът се препоръчва както на начинаещи, така и на опитни моделисти, които ще бъдат приятно изненадани от множеството детайли, придаващи реалистичност на модела.

За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.

Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.

"Tamiya Corporation" е японски производител на дървени, пластмасови и метални комплекти, от които се сглобяват различни модели и макети. Тя е основана от Йошио Тамиа в Шизуока, Япония през 1946 г. В продуктовата ѝ листа има модели на военни машини (танкове, самолети, както и войници към тях), кораби, радио-управляеми коли, малки роботи, образователни модели, които се задвижват със соларни или обикновени батерии. Фирмата произвежда и бои за оцветяване на моделите - акрилни и емайлни, както и различни хоби-инструменти и консумативи. Моделите на фирмата са конструирани така че да бъдат лесни за сглобяване, дори от начинаещи моделисти. Всеки елемент от комплектите е изработен с характерната японска прецизност и точност. Най-важното им предимство е, че в повечето комплекти е включен мотор и моделите могат да станат движещи се. В много клубове по моделизъм в света, феновете на движещите се модели на "Tamiya" си устройват състезания с тях, като ги усъвършенстват и им монтират по-мощни двигатели.
В началото моделите на "Tamiya" се произвеждали от дърво и метал, а от 60-те години на миналия век започнала предлагането и на пластмасови. Първите й серии били с модели на военни машини - танкове, самолети, кораби, както и фигури на войници към тях. Те се различавали от моделите, произвеждани по западните стандарти, защото били в мащаб 1:35. През 1961 г. излязъл първият модел на танк на "Tamiya" - "Panter", който се предлагал в иновативната опаковка на Шигеру Коматсузаки. Танкът станал абсолютен хит сред моделистите. През 1968 г. се появил първият комплект от миниатюрната милитъри серия с войници. През 1972 г. излязла серията "88 Military Gun Flak", в която били включени модели за диорами на известни исторически битки. През 1989 г. стартирала военната серия "Tiger I", посветена на годишнината от представянето на най-успешната милитъри линия.
През 2004 г. фирмата започнала да произвежда нова серия с модели от Втората световна война, като мащабът този път бил различен - 1:48. Това довело до повишаване на продажбите на фирмата в световен мащаб.
Една от успешните серии на "Tamiya" е с модели на кораби - 1:700 "Водна линия", станала хитова поради своята прецизна изработка и детайлност. Други популярни линии на японската фирма са: "Спортни автомобили", "Grand Prix", "Мотоциклети", "Мини-джетове", "Бойни самолети" и др.
Фирмата реализирала изключително успешна серия с пластмасови модели от Формула 1. Това дава идея на мениджърите ѝ да използват световноизвестния рейсинг за реклама и през 1991 г., "Tamiya" спонсорира тима на Lotus във „F1“.
В периода между 1984-1989 г. фирмата има свой талисман - пластмасов модел на заек-помощник, наречен Моко-Чан. Героят бил създаден от манга художника Фуджита Юкихиса, който правел и двуезични комикси, в които героят показвал на децата как се сглобяват моделите. И днес фирмата използва образа на сръчния заек-помощник в упътванията към някои модели на танкове с мащаб 1:35.
Сред успешните продукти на фирмата са движещите се играчки и модели, както и комплектите, от които се сглобяват роботи. През 80-те години на миналия век „Tamiya“ представила своя програмируем логически контролер за движещите се модели, който използва 4-битов микроконтролер.
Фирмата неколкократно е награждавана с престижната награда „Модел на годината“, присъждана от световноизвестното германското списание "Modell Fan".