Дължина на модела: 32.6 cm.
Височина на модела: 25 cm.
Мащаб: 1:13.
За семейството на алозаврите
Диметродоните са род хищни влечуги от периода перм. Те са сред най-едрите представители на пермския животински свят - достигал дължина до 3 метра и спадал към хищниците от разред Пеликозаври. Динозавърът е принадлежал към ранните синапсиди. Обитавал е сухите равнини на Северна Америка преди около 300 милиона години, през периода Перм - последния период от палеозойската ера.
Диметродонът получава името си заради платното на гърба си - израстък от кожа и кости, което означава "перкогръб". Предполага се, че с помощта на платното той е регулирал телесната си температура. Платното представлява силно издължени гръбни израстъци на прешлените от гръбначния стълб, покрити с кожа, богато снабдена с кръвоносни съдове. В най-високата средна част височината на израстъците достигали до 1 метър. Платното поглъщало топлината и затопляло кръвта, която впоследствие циркулирала из цялото тяло. Смята се, че платното нараствало с възрастта, което се подсказва от намерените останки на млади индивиди.
След достатъчно затопляне, мускулите на диметродона се отпускали и той обикновено тръгвал на лов. Този вид е едно от първите гръбначни сухоземни животни, които можели да убиват други гръбначни, големи колкото него. Вероятно за времето си той е бил един от най-смъртоносните сухоземни хищници. Диметродонът бил въоръжен с дълги, остри зъби и се хранел с едри земноводни и влечуги. Според някои учени диметродонът можел да променя цвете си като маскировка, подобно на хамелеоните. Той е първият вид гръбначно животно с по пет пръста на четирите си крайника. Придвижвал се е на четири крака. При движението тялото на диметродона се извивало странично. Женските екземпляри охранявали гнездата си до излюпването на малките.
Диметродонът получава името си заради платното на гърба си - израстък от кожа и кости, което означава "перкогръб". Предполага се, че с помощта на платното той е регулирал телесната си температура. Платното представлява силно издължени гръбни израстъци на прешлените от гръбначния стълб, покрити с кожа, богато снабдена с кръвоносни съдове. В най-високата средна част височината на израстъците достигали до 1 метър. Платното поглъщало топлината и затопляло кръвта, която впоследствие циркулирала из цялото тяло. Смята се, че платното нараствало с възрастта, което се подсказва от намерените останки на млади индивиди.
След достатъчно затопляне, мускулите на диметродона се отпускали и той обикновено тръгвал на лов. Този вид е едно от първите гръбначни сухоземни животни, които можели да убиват други гръбначни, големи колкото него. Вероятно за времето си той е бил един от най-смъртоносните сухоземни хищници. Диметродонът бил въоръжен с дълги, остри зъби и се хранел с едри земноводни и влечуги. Според някои учени диметродонът можел да променя цвете си като маскировка, подобно на хамелеоните. Той е първият вид гръбначно животно с по пет пръста на четирите си крайника. Придвижвал се е на четири крака. При движението тялото на диметродона се извивало странично. Женските екземпляри охранявали гнездата си до излюпването на малките.