Средна височина на фигурата: 24 mm.
Мащаб на комплекта: 1:72.
Фигурите са направени от едноцветна пластмаса. Може да се боядисват с боички.
За средновековната артилерия
Още в древността са се използвали различни видове стенобойни машини - катапулт, требушет. Първата документирана употреба на барутна артилерия е по времето на династията Сон в Китай през 12-ти век, когато са използвали бамбукови оръдия. По-късно, в края на 13-ти или началото на 14-ти век бамбуковите оръдия са заменени с бронзови. По времето на династията Мин (1368-1644 година) са създадени първите артилерийски батальони и ролята на артилерията нараства неимоверно.
Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа. В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия (бомбарди, аркебузи, мускети и други) са използвани главно срещу жива сила.
Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 година от ордите на Мехмед II Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката на еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 година.
Оттогава до началото на 20-ти век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, а в наши дни от ракетните войски с тактическо предназначение и реактивните системи за залпов огън.
Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа. В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия (бомбарди, аркебузи, мускети и други) са използвани главно срещу жива сила.
Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 година от ордите на Мехмед II Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката на еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 година.
Оттогава до началото на 20-ти век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, а в наши дни от ракетните войски с тактическо предназначение и реактивните системи за залпов огън.