За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За МиГ-19ПМ Farmer E
"МиГ-19" (според условното наименование на НАТО: Farmer) е съветски едноместен реактивен изтребител от времето на Студената война. Това е първият сериен свръхзвуков изтребител на СССР.
В началото на 50-те години в СССР са получени разузнавателни сведения за разработката на новия американски свръхзвуков изтребител "F-100 Super Sabre", съветското правителство решава незабавно да бъде създаден негов руски аналог. На 10 август 1951 година излиза постановление на Министерския съвет на СССР за създаването на свръхзвуков изтребител и в ОКБ МиГ започват разработването му. Решено е като отправна точка да се използва експерименталния двудвигателен самолет СМ-1, създаден на основата на МиГ-17 и на негова база на 26 април 1952 година е готов новият СМ-2/1, чийто първи полет е на 24 май същата година. Самолетът е с два двигателя АМ-5А (малко по-късно с АМ-5Ф)и с крило със стреловидност от 55°. Въоръжен е с 2 x 37-милиметрови оръдия в основата на крилата. Главно поради ниската надеждност на двигателите и други различни проблеми, свързани с аеродинамиката, изпитанията се проточват до януари 1953 година. през това време е създаден и втори експериментален самолет СМ-2/2, на който хоризонталното оперение е свалено от вертикалния стабилизатор на тялото и този самолет придобива чертите на бъдещия МиГ-19. На 5 януари 1954 година, след заменянето на двигателите и след няколко доработки, е първият полет на МиГ-19.
МиГ-19ПМ е модификация, която превръща самолета в изтребител-прехващач въоръжен само с ракети. Бордовата РЛС (радиолокационна станция) на тази модификация е РП-2У, която има далечина на откриване на целта от 3500 метра (срещу 2000 метра при РП-5). Въоръжението се състои от 4 ракети РС-2У (AA-1 Alkali).
В началото на 50-те години в СССР са получени разузнавателни сведения за разработката на новия американски свръхзвуков изтребител "F-100 Super Sabre", съветското правителство решава незабавно да бъде създаден негов руски аналог. На 10 август 1951 година излиза постановление на Министерския съвет на СССР за създаването на свръхзвуков изтребител и в ОКБ МиГ започват разработването му. Решено е като отправна точка да се използва експерименталния двудвигателен самолет СМ-1, създаден на основата на МиГ-17 и на негова база на 26 април 1952 година е готов новият СМ-2/1, чийто първи полет е на 24 май същата година. Самолетът е с два двигателя АМ-5А (малко по-късно с АМ-5Ф)и с крило със стреловидност от 55°. Въоръжен е с 2 x 37-милиметрови оръдия в основата на крилата. Главно поради ниската надеждност на двигателите и други различни проблеми, свързани с аеродинамиката, изпитанията се проточват до януари 1953 година. през това време е създаден и втори експериментален самолет СМ-2/2, на който хоризонталното оперение е свалено от вертикалния стабилизатор на тялото и този самолет придобива чертите на бъдещия МиГ-19. На 5 януари 1954 година, след заменянето на двигателите и след няколко доработки, е първият полет на МиГ-19.
МиГ-19ПМ е модификация, която превръща самолета в изтребител-прехващач въоръжен само с ракети. Бордовата РЛС (радиолокационна станция) на тази модификация е РП-2У, която има далечина на откриване на целта от 3500 метра (срещу 2000 метра при РП-5). Въоръжението се състои от 4 ракети РС-2У (AA-1 Alkali).
Препоръчани боички от производителя за оцветяване на модела - "Mr. Hobby":