За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За СУ-9 Fishpot
Су-9 е съветски едноместен реактивен свръхзвуков изтребител-прехващач, разработен в края на 50-те години от ОКБ Сухой. Това е един от първите съветски самолети с триъгълно крило и първия в света изтребител-прехващач, създаден като съставна част от единен комплекс за прехват. Класификацията му по НАТО е "Fishpot".
Самолетът е създаден на базата на изследванията, проведени от ЦАГИ (Централен аерохидродинамически институт, който се намира в Москва) по време на войната в Корея. Тези изследвания определят няколко оптимални аеродинамични схеми за реактивните изтребители. Тъй като в ОКБ Сухой се държи на унификацията, Т-3, първия прототип на бъдещия СУ-9 се разработва успоредно със С-1, прототипът на бъдещия СУ-7 и затова двете машини са много близки конструктивно. Основната конструктивна разлика е в крилото, което при Т-3 е триъгълно, а при С-1 стреловидно. (Според приетата класификация в конструкторското бюро прототипите с триъгълно крило се обозначават с буквата "Т", а тези със стреловидно с буквата "С")
Докато се извършват проучванията и разработките, на 25 август 1956 година излиза постановление на съветското правителство, предизвикани от безнаказаните полети на шпионските самолети U-2 (разузнавателен самолет използван от САЩ) над съветска територия, което налага свиването на сроковете за разработка на новите прехващачи и поставя като условие повишаването на височината на полета им. Благодарение на него конструкторите освобождават самолета от много второстепенни системи, с цел облекчаване на масата му. Прототипът изготвен по новите указания излита на 26 май 1956 година и през юни същата година е показан заедно с прототипите на СУ-7 и МиГ-21 на въздушния парад в Тушино. Самолета се разработва като част от единен комплекс за прехват, включващ самолет-носител, бордова РЛС (радиолокатор) и управляеми ракети въздух-въздух. В началото са предвидени две 30 милиметрови авиационни оръдия НР-30 в основа на крилата, но се отказват от тях и СУ-9 става първия чисто ракетен прехващач. Следват дълги държавни и войскови изпитания, в процес на които се отстраняват възникналите проблеми и на 15 октомври 1960 година комплексът официално е приет на въоръжение под обозначението СУ-9-51 (самолетът влиза в серийно производство още през 1958 година), като съставните му части носят следните обозначения: СУ-9,РЛС - РП-9Ъ и ракета - РС-2УС.
Самолетът е създаден на базата на изследванията, проведени от ЦАГИ (Централен аерохидродинамически институт, който се намира в Москва) по време на войната в Корея. Тези изследвания определят няколко оптимални аеродинамични схеми за реактивните изтребители. Тъй като в ОКБ Сухой се държи на унификацията, Т-3, първия прототип на бъдещия СУ-9 се разработва успоредно със С-1, прототипът на бъдещия СУ-7 и затова двете машини са много близки конструктивно. Основната конструктивна разлика е в крилото, което при Т-3 е триъгълно, а при С-1 стреловидно. (Според приетата класификация в конструкторското бюро прототипите с триъгълно крило се обозначават с буквата "Т", а тези със стреловидно с буквата "С")
Докато се извършват проучванията и разработките, на 25 август 1956 година излиза постановление на съветското правителство, предизвикани от безнаказаните полети на шпионските самолети U-2 (разузнавателен самолет използван от САЩ) над съветска територия, което налага свиването на сроковете за разработка на новите прехващачи и поставя като условие повишаването на височината на полета им. Благодарение на него конструкторите освобождават самолета от много второстепенни системи, с цел облекчаване на масата му. Прототипът изготвен по новите указания излита на 26 май 1956 година и през юни същата година е показан заедно с прототипите на СУ-7 и МиГ-21 на въздушния парад в Тушино. Самолета се разработва като част от единен комплекс за прехват, включващ самолет-носител, бордова РЛС (радиолокатор) и управляеми ракети въздух-въздух. В началото са предвидени две 30 милиметрови авиационни оръдия НР-30 в основа на крилата, но се отказват от тях и СУ-9 става първия чисто ракетен прехващач. Следват дълги държавни и войскови изпитания, в процес на които се отстраняват възникналите проблеми и на 15 октомври 1960 година комплексът официално е приет на въоръжение под обозначението СУ-9-51 (самолетът влиза в серийно производство още през 1958 година), като съставните му части носят следните обозначения: СУ-9,РЛС - РП-9Ъ и ракета - РС-2УС.
Рейтинг: 8.00 / 4 гласа
