Дължина на модела: 31.46 cm.
За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За МиГ-31Б / БМ "Foxhound"
Работата по създаването на изтребителя-прехващач МиГ-31 започва в Опитното-конструкторско бюро "А. И. Микоян" през 1968 година. Самолетът е построен по схемата на МиГ-25, но има екипаж от двама души-летец и щурман-оператор, разположени по схемата "тандем".
Разработката на Миг-31 започва с първия полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975 година. Макар че ползва за основа вече съществуващия МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж заради новия по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че Миг-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.
Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.
Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Западът узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976 година. Беленко описва предстоящият "Super Foxbat" като двуместен изтребител-прехващач, способен да прехваща крилати ракети.
Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 година са произведени общо 400 бройки.
През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплеи, възможност за използване на най-новата ракета "въздух-въздух" P-77.
Разработката на Миг-31 започва с първия полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975 година. Макар че ползва за основа вече съществуващия МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж заради новия по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че Миг-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.
Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.
Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Западът узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976 година. Беленко описва предстоящият "Super Foxbat" като двуместен изтребител-прехващач, способен да прехваща крилати ракети.
Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 година са произведени общо 400 бройки.
През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплеи, възможност за използване на най-новата ракета "въздух-въздух" P-77.
Препоръчани боички от производителя за оцветяване на модела - "Mr. Hobby":
- 61 Gray
- 76 Burnt Iron
- 92 Clear Orange
- 3 Red
- 8 Silver
- 90 Clear Red
- 94 Clear Green
- 12 Flat Black
- 305 Medium Gunship Gray
- 1 White
- 95 Smoke Blue
- 316 White