Съветски изтребител-бомбардировач - Су-17М3/Р Recon Fitter

Су-17 е съветски изтребител-бомбардировач, разработен през първата половина на 60-те години от ОКБ "Сухой". Това е и първият съветски самолет с крила с изменяема стреловидност. Повече от 30 години Су-17 и различните негови версии са на въоръжение в съветските и руски ВВС, произвежда се и за износ и взима участие в редица военни конфликти.

В началото на 60-те години ОКБ "Сухой" получава задачата за дълбока модернизация на служещия към ВВС изтребител-бомбардировач Су-7. Посоката на модернизацията е по отношение подобряване на радиолокационното оборудване и характеристиките на излитане и кацане. По това време особено голяма популярност набира техническото решение за монтиране на крила с изменяема геометрия, като конструкторите на новата руска машина, водени от Николай Григориевич Зирин, решават да го приложат в своята разработка.

Първият прототип на самолета е Су-7ИГ и практически представлява сериен Су-7БМ с нови крила и леко изменена конструкция на фюзелажа. Дебютният си полет новата машина извършва на 2-ри август 1966-та година, а през юли 1967-ма година е демонстрирана пред широката публика на парада в Домодедово. Тестовите полети показват подобрение в излетно-кацащите характеристики и увеличение на продължителността и далечината на полета. Различните версии на Су-17 позволяват монтирането на над 150 модела оръжия (ракети, бомби, картечници), включително и ядрено, както и резервоари за гориво. През 1969-та година започва и серийното производство, а през годините различни единици се доставят на страни като Германия, Полша, Чехия, Унгария, България, Сирия, Ирак, Египет, Либия и др. Част от експортните самолети са преименувани на Су-20 и Су-22.

Производството на Су-17 продължава до 1990-та година, като пуснатите бройки от всички модификации надвишават 2800. През 1998-ма година Русия изтегля своите летателни единици, но повече от 550 други остават на въоръжение към други държави.

Моделът на "MisterCraft" e възстановка на модификацията Су-17М3/Р, създадена на основата на учебно-тренировъчната двуместна версия Су-17УМ. На мястото на кабината на инструктора е разположен отсек от бордовото радиоелектронно оборудване, както и допълнителен горивен резервоар. Су-17М3 е с ново прицелно и пилотажно-навигационно оборудване и с точки за окачване на две допълнителни ракети "въздух-въздух". Това е най-многобройно произведеният вариант на самолета. Индексът Р към името обозначава предназначението на самолета за разузнавателни мисии. Произвежда се серийно от 1976-та до 1981-ва година.