Полски изтребител - PZL P-7a Transylvanian Fighter

PZL P.7a е полски едноместен изтребител, който е проектиран и разработен от колектив, ръководен от инженер Пулавски. PZL P.7a трябва да наследи P.1, който лети под полски флаг. Самолетът е един от първите изцяло конструирани от метал изтребители-моноплани, като за периода 1933-1935-та година е основен боен самолет на полските сили. Особеността на P.7a и неговите наследници, P.11 и P.24, е т.нар. "Pulawski крило" или "полско крило", разположено в горната част на фюзелажа, за да осигури максимална видимост на пилота по време на полет. В последствие този тип крило е прилаган и при множество други самолети като например при френските Loire-456 и американските PBM-5 Mariner, съветските Бе-6 и др.

P.7а е с изцяло метална конструкция и фиксирани колесници. Оборудван е с двигател "Skoda-Bristol Jupiter VIIF" и дървено двулопатно витло "Szomanski". Машината е въоръжена с две 7.7-милиметрови картечници "Vickers E".

Летателните качества и устойчивостта на самолета срещу принудително приземяване са забележителни и това го прави един от най-добрите изтребители за времето си. Произвежда се в заводите на "PZL" във Варшава през 1932-33-та година, като за този период са конструирани 149 бройки. От 1935-та година PZL P.7a е свален от активна служба, бивайки заменен от P.11 и се използва единствено за обучителни цели.

По време на избухването на Втората световна война през септември 1939-та година, бойните звена на полските ВВС все още оперират с 30 бройки PZL P.7a. 40 са базирани в авиоучилища, 35 са в резерв за ремонт, така наличните самолети преминават границата от 100 единици. P.7а са разпределени в три ескадрили, всяка наброяваща 10 самолета.

Въпреки че генерално самолетът е излязъл от употреба, той дейно участва в защитата на страната при германската инвазия в Полша. Отделно от бойните единици, още поне 18 самолета P.7a са мобилизирани в импровизирани военновъздушни бази в Демблин.

Независимо, че PZL е с по-добра маневреност от немските си опоненти, почти всички самолети на "Вермахта" са значително по-бързи от P.7a. Още повече, че двигателите на полските самолети са износени от активната си летателна служба. Въоръжението им също е недостатъчно - само двете картечници "Vickers", които на всичкото отгоре имат склонността да засичат. По тази причина пилотите на полските машини успяват да свалят само 7 немски самолета, губейки цели 22 единици във въздушни дуели. Импровизираната задача на P.7a е да объркват и нарушават немските бомбардировачески набези с агресивното си присъствие, отколкото да свалят самите бомбардировачи.

Повечето P.7a са разрушени през 1939-та година при въздушни битки или наземни атаки, като въпреки че няколко бройки са пренасочени към Румъния, те не влизат в битка там. Някои заловени машини се използват от немските пилоти за тренировъчни полети. Няколко изтребителя са пленени от съветските сили и също са назначени за тренировъчни цели.

Моделът на "MisterCraft" е възстановка на изтребител, летял под румънски флаг и е наричан "Transylvanian Fighter".