Alexandria Lighthouse

Александрийският фар, едно от Седемте чудеса на Античния свят, е висока кула, която е построена на остров Фарос, близо до град Александрия, на територията на днешен Египет. Постройката е издигната от Птолемейското кралство (Птолемейски Египет - елинистическо царство, установено на територията на Египет след неговото завоюване от Александър Македонски през 332 г. пр.н.е.) между 280-та и 247-ма година преди н.е., висока е между 120 и 140 метра и за векове наред е считана за най-високата сграда, построена от човешки ръце. Между 956-та и 1323-та година зданието е сериозно повредено заради три тежки земетресения, което води до изоставянето му. Фарът е третият най-дълго оцелял обект от чудесата от древността (след мавзолея в Халикарнас и Великата пирамида в Гиза), докато през 1480-та година последните негови камъни са използвани за построяването на крепостта Кейтбей. През 1994-та година френски археолози откриват някои останки от фара при източното пристанище на Александрия.

Фарос е малък остров близо до брега на западния край на делтата на Нил. През 332-ра година пр.н.е., когато Александър Велики основава град Александрия на провлак, точно срещу Фарос, владетелят повелява малкото парче земя да бъде свързано със сушата чрез изграждане мол (дига) с дължина около 1200 метра, наречен Хептастадия (от гр. "седем стадии" - стадий в Древна Гърция е мярка за дължина, която според Херодот е равна на 600 стъпки, но съществуват и други дефиниции за истинската дължина, като общоприетата стойност е пробилизително 180 m). Дигата обособява двете прословути пристанища на Александия - източната част се превръща в Голямото пристанище (Megas Limen), което в днешни дни е открит залив, а в западната част е разположено "пристанището на щастливото завръщане" (Eunostos Limen), със своята вътрешна част Киботос, сега значително разширена, за да формира модерен порт.

Фарът е конструиран през III-ти век пр.н.е.. След като Александър Велики умира от треска на 32-годишна възраст, първият Птолемей (Птолемей I Сотер) се провъзгласява за крал през 305 година пр.н.е. и възлага изграждането на колоса скоро след настаняването си на трона. Постройката е завършена по времето на управлението на сина му, вторият Птолемей (Птолемей II Филаделф). Завършването на сградата отнема 12 години, на обща стойност 800 таланта (единица за маса, носеща и парична стойност, еквивалентна на същата маса от скъпоценен метал) и служи за прототип на всички фарове, построени по целия свят години и векове по-късно. Светлината на фара идва от пещ, намираща се в кула, която оформя горната част на зданието и за която се твърди, че е построена от големи блокове варовик. Древногръцкият географ и историк Страбон пише, че Сострат Книдски, архитект на Александрийския фар, изсича с метални букви (честа практика за скулпторите от древността) надписа: "Сострат, син на Дексифан от Книдос, посветил на бога-спасител на моряците", а по-късно го закрива с друг надпис, прославящ династията на Птолемеите. През II-ри век от н.е. сатирикът Лукиан пише, че Сострат изписва името си под гипсовата част, носеща името на Птолемеите с цел, когато тя се отрони, видимото име, изписано на камъка да бъде именно неговото.

Най-пълното описание на Александрийския фар идва от арабския пътешественик Абу Хагаг Юсеф ибн Мохамед ел-Балави ел-Андалуси, който посещава Фарос като турист около 1166 година. Построена от големи блокове бял камък, кулата на фара е изградена на три нива: по-ниско част с квадратно течение и централно ядро, средна, осмоъгълна секция и на върха, част с кръгло сечение. На върха на кулата е разположено огледало, което отразява слънчевата светлина през деня, а през нощта гори огън. Съществуващите римски монети, сечени в Александрия показват, че статуя на морския бог Тритон е позиционирана на всеки от четирите ъгли на постройката. На върха на фара се издига статуя на Зевс или Посейдон. За да устоят на наплива на вълните, каменните блокове на фара са съединени и здраво запечатани помежду си с помощта на разтопено олово.

През 796-та година фарът губи най-горната си част, която остава невъзстановена за повече от век. Има сведения, че султан Ахмед ибн Тулун (868-884) построява джамия с купол на мястото на горната кула, но това е в противоречие с бележките на пътуващия географ Мохамед ал-Идриси, който пише, че постройката работи като фар по време на неговото посещение в Александрия през 1115-та година.

Александрийският фар е сериозно повреден след земетресението от 956-та година, а по-късно отново през 1303-та и 1323-та година. Двете по-късни земетресения повреждат постройката до такава степен, че когато арабският пътешественик Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута посещава местността през 1349-та година, пише за фара следното: "Той е в такова състояние на развалини, че е невъзможно да се проникне в него". Последните остатъци изчезват през 1480-та година, когато мамелюшкият султан Ашраф Кейтбей построява средновековен форт, носещ неговото име и за който се твърди, че при строителството му са използвани останки от фара, а седемстадийната дига претърпява разширение и се превръща в днешния провлак Маншета.

Към края на 1994-та година френски археолози откриват останки от фара при Александрийското източно пристанище. Някои от тези останки са изложени на показ на самия порт в края на 1995-та година. Откритието е хроникирано от телевизионна поредица, а впоследствие сателитни изображения разкриват допълнителни останки от легендарния колос, които могат да се видят при гмуркания във водата. Секретариатът на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство работи с правителството на Египет по инициатива за включването на бреговете на Александрия към Списъка на световното културно и природно наследство.