Kukulcan Temple

Чичен Ица (Chichen Itza) е древен град, който се намира в северната част на полуостров Юкатан, Мексико и се счита за политически, религиозен и културен център, принадлежащ на цивилизацията на маите векове преди стъпването на Христофор Колумб на тази територия. Градът възниква в периода между 750 и 900-та година и през X-ти век бележи своя разцвет като едно от най-големите селища на маите и столица, която контролира зоната от Централен Юкатан до северното крайбрежие на полуострова. Битуват легенди и вярвания, според които това би могъл да бъде един от великите митични градове от Мезоамериканската митология и литература, асоцииран със столицата на толтеките Толан. Най-ранното йероглифно писмо, открито в града, датира от около 823-ра година, а последното, известно до днес е от храма Осарио от 998-ма година.

За времето на своето съществуване, Чичен Ица е населяван от различни майски племена, за което свидетелстват многообразните архитектурни стилове в местността. Името на града идва от диалект на местните заселници и буквално означа "Кладенецът на племето Ица". Един от възможните преводи също е и "Магьосниците на водата". Сред най-големите забележителности в местността са обсерваторията Каракол, Храмът на войните, Храмът на ягуарите, статуите на различни божества, свещеният кладенец "сеноте", дълбок приблизително 50 m и служил за жертвоприношения, както и Храмът на Кукулкан - 9-стъпална пирамида с височина от 24 m и обградена от четирите страни с широки масивни стълбища.

Ел Кастийо (El Castillo - замъкът), известен още като Храмът на Кукулкан е мезоамериканска пирамида със стъпала, която е в центъра на археологическия обект Чечен Ица на мексиканския полуостров Юкатан. Храмът е построен от предколумбовата майска цивилизация, населявала тази територия, между IX и XII-ти век. Ел Кастийо служи като храм на бог Кукулкан (изобразяван като змей с оперение), тясно свързан с бог Кетцалкоатъл, известен в митологията на ацтеките и други племена, населяващи централната част на Мексико в този период.

Пирамидата се състои от серия квадратни тераси с огромни стълбища във всяка от четирите страни на пирамидата чак до нейния връх. Скулптури на змейове, украсени с пера се спускат по страните на северната балюстрада. По време на пролетните и есенни равноденствия, късното следобедно слънце се спуска от северозападния ъгъл на пирамидата и става причина за появата на поредица от триъгълни сенки срещу северозападната балюстрада, за които някои смятат, че създават илюзията на змей, пълзящ по пирамидата. Всяка от четирите страни на храма има 91 стъпала, които веднъж събрани заедно, включително и самия връх на пирамидата, считан за последното стъпало, наброяват общо 365 стъпки, равни на броя на дните в майския календар. Структурата на съоръжението е с височина 24 m, плюс още допълнителни 6 m за храма.

Мексиканското правителство реставрира пирамидата през 20-те и 30-те години на миналия век, едновременно с възстановяването на Храма на войните. Археолозите успяват напълно да реконструират две от страните на Кукулкан.

За мезоамериканските пирамиди не е необичайно да се строят върху ядрото и основите на по-ранни постройки и Кукулкан не прави изключение. В средата на 30-те години, мексиканското правителство спонсорира разкопки вътре в Ел Кастийо. След няколко неуспешни опита, археолозите откриват стълбище под северната страна на пирамидата. Започвайки разкопките си от горната част, те намират друг храм, погребат под настоящия. В новооткритата постройка специалистите откриват статуя на Чак Мол (Chac Mool) и трон във формата на ягуар, оцветен в червено, с петна от инкрустиран нефрит. В резултат на новото откритие, правителството отпуска пари за изграждането на тунел от основата на северното стълбище до стълбището към новооткрития скрит храм.

В днешни дни, Националният институт по антропология и история, който стопанисва и управлява археологическия обект Чичен Ица, затваря паметниците за публичен достъп. И докато посетителите могат да се разхождат около храма, то вече не им е позволено да влязат и да разгледат залите в него. Изкачването на Ел Кастийо е спряно през 2006-та година, по същото време, в което достъпът до вътрешната тронна зала е затворен. Днес Храмът на Кукулкан е една от най-известните и широко посещавани структури от предколумбовата епоха, намиращи се на територията на днешно Мексико.