Линкор на английския флот - Dreadnought

Създаването на линейния кораб „Dreadnought“ е тясно свързано с името на сър Джон Арбътнот Фишър - адмирал от Кралския военноморски флот на Великобритания, оказал огромно влияние върху тактическото, стратегическо и материално-техническото развитие на военноморските сили. Именно той е основоположник на концепцията за проектиране и приложение на дреднаутите - линейни кораби от нов клас.

Още от 13-годишна възраст Фишър служи във флота, като с течение на годините преминава от най-ниското стъпало до върховете на военноморската йерархия в своята родина. През 60-те години на XIX-и век той служи като артилерийски инструктор, а в последствие и като артилерийски офицер, занимавайки се активно с усъвършенстването на минно-торпедното въоръжение и разработва различни устройства и ръководства за тяхното приложение.

От 1876-та година е командир на кораби от Кралския флот, а през 1881 поема командването на гордостта на ВМС по това време - броненосецът „Inflexible“, който има един значителен недостатък - силното люлеене. В опит този недостатък да бъде отстранен, се взима решение да се построи специален стабилизатор. Работите по него ръководи младият кабелен инженер Филип Уотс.

Уотс и Фишър бързо намират общ език и често обсъждат перспективите пред флота. Двамата развиват идеята за създаването на броненосец, въоръжен с четири двуоръдейни кули с 406 мм оръдия, като кулите да са разположени по следния начин: две от тях в краищата на кораба и две - диагонално на борда. По предварителни планове подобен кораб е трябвало да бъде с водоизместване от 16000 тона.

Проектът среща неодобрение не само заради прекомерната си стойност, но и заради опасенията от възможност за артилерийски обстрел само в стеснен сектор. Заключението е, че времето за създаване на подобен огромен броненосец, въоръжен с голямо количество многокалибрени оръдия все още не е настъпило.

През 90-те години на XIX-ти век, Фишър продължава да покорява нови върхове, превръщайки се последователно в контраадмирал, началник на морската артилерия, трети морски лорд – главен инспектор на флота и главнокомандващ на звеното „West Indies“. През 1899-та е назначен на престижния пост „Командващ Средиземноморски флот“, където въвежда практика за учебни стрелби на далечно разстояние. По това време се счита, че максималната дистанция за морски бой е 15 кабелтови. Бързия прогрес в торпедното строителство води до необходимост от увеличаване на разстоянието за ефективна артилерийска стрелба. Флотата на противниците трябва да води линейни сражения на сравнително голямо разстояние, а големите бойни кораби да поразяват миноносците още преди настъпването им в атака. Освен това на големите кораби се намират подводни торпедни апарати, което обуславя те да бъдат държани на далечно разстояние от останалите оръжия на врага. По тази причина, под ръководството на Фишър, Средиземноморския флот започва да тренира стрелба на разстояние 25-30 кабелтови.

В тези години гръбнакът на флота – броненосците, са въоръжавани с оръдия от основен (254-305 mm), спомагателен (152-203 mm) и противоминен калибър (76-102 mm). Анализът, направен в резултат на извършените учения, както Руско-японската война доказват тезата, че по-нататъшно подобрение на броненосците е практически безсмислено, тъй като настъпва сериозна промяна в тактико-техническите изисквания за водене на морски боеве. Необходима е появата на нов тип кораби.

Специална комисия, под ръководството на Джон Фишър, стига до генерални изводи, които обуславят прехода към следващия етап боен кораб. Най-важните от тях са:

• изисквания за подобряване на корпуса и противоторпедната защита;
• подсилването на бронираната площ на кораба;
• повишаване скоростта и замяната на бутална парна машина с турбинен двигател;
• необходимост от възможно най-много висококалибрени оръдия;
• увеличаване броя на малокалибрените скорострелни оръдия и необходимостта да бъдат разпределени по целия кораб;
• наличие на таран е нецелесъобразно;
• нуждата от въоръжени, добре защитени постове за наблюдение, разположени на мачтите;
• абсолютното избягване на дърво и други леснозапалими материали и вещества при конструирането на кораба.

След дълги и бурни обсъждания от британското адмиралтейство, на 2 октомври в Портсмут започва строителството на „Dreadnought“ и след година работа, в която е въвлечена цялата мощ на английското корабостроене, корабът е пуснат на води.

По своите характеристики линкорът превъзхожда всеки един броненосец в света. След успешните ходови изпитания става ясно, че броненосците отстъпват мястото си на дреднаутите.

До началото на Първата световна война този тип кораби се счита за остаряла военна техника, като на негово място се появяват свръхдреднаутите. Първите свръхдреднаути са линейните кораби от типа „Орион“.