Военен хеликоптер - Kamov Ka-50 Hokum

Военният хеликоптер Ka-50, или както фигурира в класификацията на НАТО „Hokum A” („Черната акула”), е съветски боен едноместен вертолет, предназначен за поразяване на бронетанкова и механизирана техника, въздушни цели и жива сила на бойното поле. Това, че машината се управлява от един човек, предполага използването на външни целеуказания от вертолет-разузнавач. В качеството на такъв руската армия използва Ка-52. За удобство през 90-те години се разработват проекти за безпилотни вертолети-разузнавачи Ка-37 и Ка-137.
Ка-50 баражира в зоната на изчакване докато не постъпи информация за местонахождението на вражеските машини, релефа на местността и координатите на целите. Информацията е точна до няколко метра. Ка-50 нанася удар посредством ПВО или система „дълга ръка” и бързо напуска зоната.
Забележителният Ка-50 е разработена от ОКБ „Камов”, под ръководството на главен конструктор Сергей Михеев. Той постъпва на въоръжение в руската армия през 1995 г. Серийното му производство е прекратено през януари 2009 г, като се планира производството само на модифицирания Ка-52.
Конструкция – Ка-50 е двудвигателен едноместен вертолет. Фюзелажът му е от самолетен тип, изпълнен от голямо количество алуминий и композитни материали. Размахът на перките му е 7,34 m, витлото е право, със стреловидна форма. Вертолетът е снабден с противообледенителна система на витлата, предното стъкло, датчиците за определяне ъгъла на атака. Максималната скорост на Ка-50 е 390 km/h, а дистанцията на полета с едно зареждане е 520 km. Въоръжен е с картечница (30-mm), като захранването й е лентъчно. Пилотът може да избира патроните – бронебойни или осколочни, както и темпа на стрелба (550 или 350 изстрела в минута). Главно въоръжение на вертолета обаче са противотанковите управляеми ракети „Вихър”. Неуправляемото ракетно въоръжение е представено от четирите блока Б-8В20А (20 ракети Ц-8 с калибър 80 mm) и два блока Б-13Л5 (5 ракети Ц-5 с калибър 122 mm). Ка-50 може да носи и широка номенклатура бомбено въоръжение: фугасни авиобомби ФАБ-100, -120, -250, -500, разсейващи бомбени касети РБК-500, -250, запалителни баки ЗБ-500, контейнери с малогабаритни припаси КМГУ-2.
Сглобяемият модел на руският Камов Ка-50 Hokum, от японската фирма “Tamiya” включва тежко въоръжение и боеприпаси, които са изключително детайлно предадени. Перфектно изработените части от висококачествена пластмаса придават реалистичност на модела. В комплекта са включени противотанкови снаряди, които илюстрират огневата мощ на хеликоптера. В кутията ще откриете и стикери, обозначаващи вертолета по време на тестовите полети през 1991 г. и 1992 г.

За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.

Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.

"Tamiya Corporation" е японски производител на дървени, пластмасови и метални комплекти, от които се сглобяват различни модели и макети. Тя е основана от Йошио Тамиа в Шизуока, Япония през 1946 г. В продуктовата ѝ листа има модели на военни машини (танкове, самолети, както и войници към тях), кораби, радио-управляеми коли, малки роботи, образователни модели, които се задвижват със соларни или обикновени батерии. Фирмата произвежда и бои за оцветяване на моделите - акрилни и емайлни, както и различни хоби-инструменти и консумативи. Моделите на фирмата са конструирани така че да бъдат лесни за сглобяване, дори от начинаещи моделисти. Всеки елемент от комплектите е изработен с характерната японска прецизност и точност. Най-важното им предимство е, че в повечето комплекти е включен мотор и моделите могат да станат движещи се. В много клубове по моделизъм в света, феновете на движещите се модели на "Tamiya" си устройват състезания с тях, като ги усъвършенстват и им монтират по-мощни двигатели.
В началото моделите на "Tamiya" се произвеждали от дърво и метал, а от 60-те години на миналия век започнала предлагането и на пластмасови. Първите й серии били с модели на военни машини - танкове, самолети, кораби, както и фигури на войници към тях. Те се различавали от моделите, произвеждани по западните стандарти, защото били в мащаб 1:35. През 1961 г. излязъл първият модел на танк на "Tamiya" - "Panter", който се предлагал в иновативната опаковка на Шигеру Коматсузаки. Танкът станал абсолютен хит сред моделистите. През 1968 г. се появил първият комплект от миниатюрната милитъри серия с войници. През 1972 г. излязла серията "88 Military Gun Flak", в която били включени модели за диорами на известни исторически битки. През 1989 г. стартирала военната серия "Tiger I", посветена на годишнината от представянето на най-успешната милитъри линия.
През 2004 г. фирмата започнала да произвежда нова серия с модели от Втората световна война, като мащабът този път бил различен - 1:48. Това довело до повишаване на продажбите на фирмата в световен мащаб.
Една от успешните серии на "Tamiya" е с модели на кораби - 1:700 "Водна линия", станала хитова поради своята прецизна изработка и детайлност. Други популярни линии на японската фирма са: "Спортни автомобили", "Grand Prix", "Мотоциклети", "Мини-джетове", "Бойни самолети" и др.
Фирмата реализирала изключително успешна серия с пластмасови модели от Формула 1. Това дава идея на мениджърите ѝ да използват световноизвестния рейсинг за реклама и през 1991 г., "Tamiya" спонсорира тима на Lotus във „F1“.
В периода между 1984-1989 г. фирмата има свой талисман - пластмасов модел на заек-помощник, наречен Моко-Чан. Героят бил създаден от манга художника Фуджита Юкихиса, който правел и двуезични комикси, в които героят показвал на децата как се сглобяват моделите. И днес фирмата използва образа на сръчния заек-помощник в упътванията към някои модели на танкове с мащаб 1:35.
Сред успешните продукти на фирмата са движещите се играчки и модели, както и комплектите, от които се сглобяват роботи. През 80-те години на миналия век „Tamiya“ представила своя програмируем логически контролер за движещите се модели, който използва 4-битов микроконтролер.
Фирмата неколкократно е награждавана с престижната награда „Модел на годината“, присъждана от световноизвестното германското списание "Modell Fan".