Съветски многоцелеви изтребител-бомбардировач - МиГ-29

Първите проучвания по проект за построяване на лек фронтови изтребител от ново поколение започват в края на 60-те години. През 1969-та СССР разбира за американската програма "F-X", която е в основата на появата на изтребителя "McDonnell Douglas F-15 Eagle". Скоро съветските ръководители осъзнават, че новият американски изтребител значително превъзхожда всеки от съществуващите дотогава местни изтребители. МиГ-21 се счита за актуален за времето си, но отстъпва на американския F-15 по разстояние, което може да измине в полет, въоръжението и възможността за подобрения. МиГ-23, създаден да се противопостави на "McDonnell Douglas F-4 Phantom II" е достатъчно бърз и разполага с повече обем за гориво и пространство за оборудване, но не е достатъчно маневрен и повратлив в близък въздушен бой. На ВВС им е необходим високотехнологичен и добре балансиран изтребител с добра повратливост.

През 1969-та година е обявен конкурс за разработка на такъв самолет, който получава обозначението ПФИ (перспективен фронтови изтребител). Тактико-техническите изисквания към подобен тип машина са особено амбициозни: голям радиус на действие, възможност за излитане от къси писти (включвайки в това число и слабо подготвени трасета), превъзходна повратливост, скорост по-висока от 2M и тежко въоръжение. Работата по аеродинамиката поема завод ЦАГИ в сътрудничество със "Сухой". В конкурса участват конструкторските бюра "Сухой" и "Яковлев", а освен тях - "Микоян" и "Гуревич". За победител в конкурса е обявено ОКБ "МиГ".

През 1971-ва година става ясно, че самолетите с обозначение ПФИ са прекалено скъпи за реализация. Затова проектът е разделен на ТПФИ (тежък перспективен фронтови изтребител) и ЛПФИ (лек перспективен фронтови изтребител). Със създаването на ТПФИ се заема КБ "Сухой", а разработката на ЛПФИ е поверена на КБ "Микоян". Работата по ЛПФИ започва през 1974 година и резултат от нея е появата на Продукт 9, който получава обозначението МиГ-29А. Първият полет на прототипа се извършва през 1977-ма година. Самолетът е забелязан за пръв път от разузнавателните американски спътници през ноември 1977-ма година и получава обозначението Ram-L, от името на град Раменское, мястото където е забелязан за пръв път.

Заради забавяне, свързано със загубата на двата прототипа при аварии, серийното производство започва едва през 1982-ра година, в московския завод № 30 "Знамя труда". През август 1983-та, първите серийни модели МиГ-29 започват да се доставят на авиобазата Кубинка. Самолетът преминава успешно всички държавни изпитания през 1984-та година, след което е назначен към подразделенията на фронтовата авиация. Първите полкове, които получават на въоръжение МиГ-29 са 234 ИАП (Кубинка) и 145 ИАП (Ивано-Франковск). В началото на 1985-та година двата авиополка на МиГ-29 достигат оперативна готовност. След доставката на първите машини става ясно разпределението на задачите между ТПФИ и ЛПФИ. Тежкият изтребител, Су-27, притежавайки по-голям радиус на действия, получава необичайната и несъмнено опасна задача за дълбоко въздушно разузнаване и унищожаване на напредналата авиационна техника на НАТО, а по-малкият МиГ-29 заменя МиГ-23 във фронтовата авиация.

По замисъл на военните теоретици, самолетите МиГ-29 се позиционират в близост до предната линия и са длъжни да осигурят локално превъзходство във въздуха за настъпващите части на моторизираните подразделения на армията. В това време съветските военачалници могат да разчитат на бързото придвижване на механизираните подразделения, което включва използването от фронтовата авиация на повредени и слабо подготвени писти и заради това МиГ-29 е снабден със здраво шаси и защитни решетки на въздухозаборниците. Освен това МиГ-29 трябва да изпълнява и задачата да съпровожда щурмоваците, защитавайки уязвимите самолети от изтребителите на НАТО (F-15 и F-16). МиГ-овете от фронтовата авиация са длъжни да осигурят на наземните части безопасен въздушен чадър, придвижващ се заедно с подразделенията.

В НАТО новият изтребител получава обозначението "Fulcrum-A". На базата на този самолет са създадени модификации за износ, характеризиращи се с по-опростена авионика и без възможност за употреба на ядрени боеприпаси - модели МиГ-29А и МиГ-29Б. Западният свят вижда за пръв път МиГ-29 във Финландия, през юли 1986-та година. През септември 1988-ма, самолетът е представен за пръв път на международното авиоизложение във Фарнбро. Посетителите са впечатлени от възможностите на новата машина и нейната забележителна подвижност.

С течение на годините се разработват различни модификации, включително и палубни модели. МиГ-29 е на въоръжение в армиите на множество страни, включително и в държави от НАТО и остава в историята като един от най-разпространените военни самолети.