Дължина на модела: 13.4 cm
За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За Leichter Panzerspahwagen и Sd.Kfz222
Leichter Panzerspahwagen са немски лекобронирани 4-колесни автомобили, произвеждани от Нацистка Германия в периода 1935-1944-та година. Превозните средства са разработени от Eisenwerk Weserhatte, използвайки шаситата на стандартните тежки офроуд автомобили Horch 108. Leichter Panzerspahwagen са с ъглов брониран корпус и оръдейна кула.
В началото на 30-те години, заради оръжейните рестрикции, наложени от Версайския договор, немската армия е ограничена до ползването на бронираните автомобили Kfz13. Базираин на шасито на пътническата машина Adler, Kfz13 са трудни за управление при офроуд терени и не са достатъчно издръжливи. Ясно е, че Германия се нуждае от съвсем ново шаси за бронираните си автомобили и ходът по превъоръжаването на армията ясно показва намеренията на немците в тази насока. В резултат на това, автозаводът Horch в Цвикау произвежда изцяло ново шаси, което се сглобява от Schichau-Werke и Maschinenfabrik Niedersachsen в Хановер-Линден и приложено през 1935-та върху модела Sd.Kfz221. Двуместният автомобил, въоръжен с картечница MG34, е с 3.5-литров V8 двигател, монтиран в задната част на машината, със 75 hp и развива скорост от 80 km/h, а в офроуд терен - 40 km/h. През следващата година е разработен моделът Sd.Kfz222, предназначен за трима пътници. Оборудван с вградено 20-милиметрово оръдие KwK30 и стандартно радио с малък обсег, Sd.Kfz222 е припознат като върховното модерно бронирано превозно средство.
След избухването на Втората световна война, Sd.Kfz222 се доказва като максимално ефективен автомобил за преодоляване на разнообразен терен. В тези години машината се използва от разузнавателните батальони на танковите дивизии, предимно в страните с добре развити пътни мрежи, като тези в Западна Европа. Въпреки добрата си подвижност, стъпвайки на Източния фронт и в Северна Африка този клас превозни средства среща сериозни затруднения заради относително слабото си придвижване в подобни условия, което принуждава немците да прибегнат до помощта на полуверижните машини Sd.Kfz250/9.
По време на войната оригиналната версия на превозното средство претърпява леки модификации, включително замяната на оръдието KwK30 с KwK38, подобряване на спирачната система и по-висока обемност на двигателя.
Sd.Kfz222 е обект на множество подробни анализи сред съветските проектанти, преди те да предприемат разработката на тяхната лекобронирана машина - BA-64.
Производството на Sd.Kfz222 продължава до 1943-та година, като дотогава са произведени приблизително 1000 бройки.
В началото на 30-те години, заради оръжейните рестрикции, наложени от Версайския договор, немската армия е ограничена до ползването на бронираните автомобили Kfz13. Базираин на шасито на пътническата машина Adler, Kfz13 са трудни за управление при офроуд терени и не са достатъчно издръжливи. Ясно е, че Германия се нуждае от съвсем ново шаси за бронираните си автомобили и ходът по превъоръжаването на армията ясно показва намеренията на немците в тази насока. В резултат на това, автозаводът Horch в Цвикау произвежда изцяло ново шаси, което се сглобява от Schichau-Werke и Maschinenfabrik Niedersachsen в Хановер-Линден и приложено през 1935-та върху модела Sd.Kfz221. Двуместният автомобил, въоръжен с картечница MG34, е с 3.5-литров V8 двигател, монтиран в задната част на машината, със 75 hp и развива скорост от 80 km/h, а в офроуд терен - 40 km/h. През следващата година е разработен моделът Sd.Kfz222, предназначен за трима пътници. Оборудван с вградено 20-милиметрово оръдие KwK30 и стандартно радио с малък обсег, Sd.Kfz222 е припознат като върховното модерно бронирано превозно средство.
След избухването на Втората световна война, Sd.Kfz222 се доказва като максимално ефективен автомобил за преодоляване на разнообразен терен. В тези години машината се използва от разузнавателните батальони на танковите дивизии, предимно в страните с добре развити пътни мрежи, като тези в Западна Европа. Въпреки добрата си подвижност, стъпвайки на Източния фронт и в Северна Африка този клас превозни средства среща сериозни затруднения заради относително слабото си придвижване в подобни условия, което принуждава немците да прибегнат до помощта на полуверижните машини Sd.Kfz250/9.
По време на войната оригиналната версия на превозното средство претърпява леки модификации, включително замяната на оръдието KwK30 с KwK38, подобряване на спирачната система и по-висока обемност на двигателя.
Sd.Kfz222 е обект на множество подробни анализи сред съветските проектанти, преди те да предприемат разработката на тяхната лекобронирана машина - BA-64.
Производството на Sd.Kfz222 продължава до 1943-та година, като дотогава са произведени приблизително 1000 бройки.